Поклоннически туризъм

Музеен комплекс „Свети Георги“

Църквата „Св. Георги“ в кв. Колуша е един от най-значимите средновековни храмове в Югозападна България. Построена през XI–XII в., тя е пример за византийската архитектура от столичен тип – вписан кръст с централен купол, характерен за епископски градове като Велбъжд (дн. Кюстендил).Сградата впечатлява с оригиналната си конструкция и с пет живописни слоя стенописи, най-старите от които са дело на зографи от Солунската или Охридската школа. Изобразени са светци, дякони и сцени от литургията, а стените пазят над 200 графита и надписи – ценен извор за духовния живот в Средновековието.Вярва се, че под храма е погребан цар Михаил III Шишман, загинал при Велбъжд през 1330 г., но това не е потвърдено. След Освобождението храмът е частично обновен от възрожденски зографи.Днес църквата „Св. Георги“ е действащ храм, а във възрожденската сграда в двора е учредена музейна експозиция, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.

Адрес:
гр. Кюстендил, кв. КолушаТелефон: 078552083 / 0894551996Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: понеделник и вторник

Възрожденска църква
„Успение Богородично“

Разположена близо до централния площад, църква „Успение Богородично“ е вторият по време действащ храм в града след „Св. Георги“. Построена е в началото на XIX век като митрополитски храм, по времето на владиката Костанди. Изградена е тайно, само нощем, от българи от всички махали.Сградата е построена на три етапа (1816–1887), с характерна архитектура – две нива, три купола и параклиси, а иконостасът ѝ съдържа елементи от XVII век. Най-ценна реликва са царските двери от старата църква „Св. Никола“ – рядък образец на Прилепско-Слепченската резбарска школа. Днес храмът е паметник на културата.През Възраждането цъквата се превръща в културно-просветен център и средище на борбите на кюстендилци за независима българска църква. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски (1872-1884 г.)

Църква „Св. Великомъченик Мина“

Действащият катедрален храм „Св. Великомъченик Мина“ в Кюстендил е сред най-впечатляващите църкви в България. Построен е през 1934 г. по проект на арх. Антон Торньов и е умален архитектурен образец на софийския храм „Св. Александър Невски“.Църквата се отличава с два величествени купола, богато украсена фасада и стенописи. Постройката е двуетажна, с изба под целия храм.Освен духовен център, храмът е имал и силна социална роля – в миналото е приютявал сираци и е подпомагал бедни семейства.До него се намира по-старият възрожденски храм „Св. Мина“, построен през 1859 г. като манастирска църква. Тя е трикорабна псевдобазилика с подземен параклис и аязмо. Иконите ѝ са дело на видни зографи от XIX век. След Освобождението, сградите около нея са използвани като приют, а самата църква е реставрирана през 1986 г.Днес двата храма съжителстват – старият пази духа на Възраждането, а новият е живият храм на съвремието.

Църква „Св. Димитър“

Църквата „Св. Димитър“ е възрожденски православен храм, разположен в източната част на Кюстендил. Построена е през 1864–1865 г. по инициатива на учителя Димитър Стоянов – Даскал Димитри.Храмът е посветен на Св. Димитър Солунски и представлява трикорабна псевдобазилика. Строителството и художествената украса са осъществени със средства на заможни местни граждани, занаятчии, духовници и учители. Особена художествена стойност имат иконите, сред които има произведения на известния самоковски зограф Иван Доспевски – един от водещите представители на Самоковската художествена школа.

Църква „Св. Никола“, село Слокощица

Средновековната църква „Св. Никола“ се намира в края на горната махала на село Слокощица. Построена е през XVI век и се смята, че е била митрополитски храм, след като митрополитът на Кюстендил се преместил тук след османското завладяване.Храмът е еднокорабен и едноапсиден, изграден е от тухли и ломени камъни, като при реставрация са открити характерни тухлени украси в техника „вълчи зъб“. През вековете църквата е преустройвана неколкократно, а през 1886 г. е изписана наново от зографа Евстатий Подимитров от с. Осой.На северната фасада се виждат сцени от Страшния съд, притчата за Богаташа и Лазар (изписана на разговорен език), както и изображения на Св. Илия и дяволски изкушения. На юг е изобразен св. Сава Освещени. В интериора са запазени стенописи на Св. Георги и Св. Димитър.През 2018 г. в двора е изградена нова камбанария. Църквата е действащ храм и важен обект на поклонническия и културен туризъм в региона.