Поклоннически туризъм

Музеен комплекс „Свети Георги“

Църквата „Св. Георги“ в кв. Колуша е един от най-значимите средновековни храмове в Югозападна България. Построена през XI–XII в., тя е пример за византийската архитектура от столичен тип – вписан кръст с централен купол, характерен за епископски градове като Велбъжд (дн. Кюстендил).Сградата впечатлява с оригиналната си конструкция и с пет живописни слоя стенописи, най-старите от които са дело на зографи от Солунската или Охридската школа. Изобразени са светци, дякони и сцени от литургията, а стените пазят над 200 графита и надписи – ценен извор за духовния живот в Средновековието.Вярва се, че под храма е погребан цар Михаил III Шишман, загинал при Велбъжд през 1330 г., но това не е потвърдено. След Освобождението храмът е частично обновен от възрожденски зографи.Днес църквата „Св. Георги“ е действащ храм, а във възрожденската сграда в двора е учредена музейна експозиция, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.

Адрес:
гр. Кюстендил, кв. КолушаТелефон: 078552083 / 0894551996Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: понеделник и вторник

Възрожденска църква
„Успение Богородично“

Разположена близо до централния площад, църква „Успение Богородично“ е вторият по време действащ храм в града след „Св. Георги“. Построена е в началото на XIX век като митрополитски храм, по времето на владиката Костанди. Изградена е тайно, само нощем, от българи от всички махали.Сградата е построена на три етапа (1816–1887), с характерна архитектура – две нива, три купола и параклиси, а иконостасът ѝ съдържа елементи от XVII век. Най-ценна реликва са царските двери от старата църква „Св. Никола“ – рядък образец на Прилепско-Слепченската резбарска школа. Днес храмът е паметник на културата.През Възраждането цъквата се превръща в културно-просветен център и средище на борбите на кюстендилци за независима българска църква. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски (1872-1884 г.)

Църква „Св. Великомъченик Мина“

Действащият катедрален храм „Св. Великомъченик Мина“ в Кюстендил е сред най-впечатляващите църкви в България. Построен е през 1934 г. по проект на арх. Антон Торньов и е умален архитектурен образец на софийския храм „Св. Александър Невски“.Църквата се отличава с два величествени купола, богато украсена фасада и стенописи. Постройката е двуетажна, с изба под целия храм.Освен духовен център, храмът е имал и силна социална роля – в миналото е приютявал сираци и е подпомагал бедни семейства.До него се намира по-старият възрожденски храм „Св. Мина“, построен през 1859 г. като манастирска църква. Тя е трикорабна псевдобазилика с подземен параклис и аязмо. Иконите ѝ са дело на видни зографи от XIX век. След Освобождението, сградите около нея са използвани като приют, а самата църква е реставрирана през 1986 г.Днес двата храма съжителстват – старият пази духа на Възраждането, а новият е живият храм на съвремието.

Църква „Св. Димитър“

Църквата „Св. Димитър“ е възрожденски православен храм, разположен в източната част на Кюстендил. Построена е през 1864–1865 г. по инициатива на учителя Димитър Стоянов – Даскал Димитри.Храмът е посветен на Св. Димитър Солунски и представлява трикорабна псевдобазилика. Строителството и художествената украса са осъществени със средства на заможни местни граждани, занаятчии, духовници и учители. Особена художествена стойност имат иконите, сред които има произведения на известния самоковски зограф Иван Доспевски – един от водещите представители на Самоковската художествена школа.

Църква „Св. Никола“, село Слокощица

Средновековната църква „Св. Никола“ се намира в края на горната махала на село Слокощица. Построена е през XVI век и се смята, че е била митрополитски храм, след като митрополитът на Кюстендил се преместил тук след османското завладяване.Храмът е еднокорабен и едноапсиден, изграден е от тухли и ломени камъни, като при реставрация са открити характерни тухлени украси в техника „вълчи зъб“. През вековете църквата е преустройвана неколкократно, а през 1886 г. е изписана наново от зографа Евстатий Подимитров от с. Осой.На северната фасада се виждат сцени от Страшния съд, притчата за Богаташа и Лазар (изписана на разговорен език), както и изображения на Св. Илия и дяволски изкушения. На юг е изобразен св. Сава Освещени. В интериора са запазени стенописи на Св. Георги и Св. Димитър.През 2018 г. в двора е изградена нова камбанария. Църквата е действащ храм и важен обект на поклонническия и културен туризъм в региона.

Местност „Света вода“, с. Раждавица

Местността „Светата вода“ край село Раждавица е древно култово място с лечебен извор (аязмо) и скална пещера с голяма духовна стойност.Намира се на около 3 км северозападно от селото, на левия бряг на река Струма, между 8-и и 9-и тунел на жп линията Земен–Кюстендил. До нея води живописна екопътека в началото на Земенския пролом.Според местните предания в пещерата над извора е живял като отшелник Св. Иван Рилски преди повече от 1000 години. Водата от извора се смята за лековита и се вярва, че помага при различни заболявания.Всяка година около 19 октомври – Деня на Св. Иван Рилски – се организира поклоннически поход и празничен водосвет за здраве.

Пещера „Св. Иван Рилски“ , с. Гърбино

Пещера „Св. Иван Рилски“ край село Гърбино се намира в подножието на скален венец и според преданията е била обитавана от Св. Иван Рилски. След като приел монашеството в родното си село Скрино и бил прогонен, светецът обикалял пустите места край река Струма и известно време живял именно в тази пещера.Пещерата представлява скална ниша с ширина около 11,6 м. Срещу входа е поставен кръст от светъл бигор, а в естествени ниши има икони на Св. Иван Рилски, където посетителите палят свещи.Във вътрешността са открити рисунки на животни и стар надпис, датиран от XIII–XV век. Смята се, че текстът съдържа молитва към светеца. По северната стена се стича вода, събирана в малко кладенче, която местните хора приемат за лековита.В миналото на празника на Св. Иван Рилски тук се е провеждала служба и курбан, а днес мястото е популярна спирка за поклоннически и туристически походи.

Храм-паметник костница „Света Троица“, с. Гюешево

Храм-паметникът костница „Света Троица“ се намира в село Гюешево, община Кюстендил, непосредствено до границата между България и Северна Македония.Той е един от двата храма-костници в Югозападна България, в които се съхраняват останките на български воини, загинали във войните за национално обединение през първата половина на XX век. В сраженията в района на селото по време на Междусъюзническата и Първата световна война са загинали 1491 войници и 18 офицери.Тя се състои от две части – храм, в който има св. Престол и може да се отслужва литургия и крипта, под олтара, където е изградена костница.До храм-костницата „Света Троица“ се стига лесно с автомобил от град Кюстендил по пътя към ГКПП Гюешево. Разстоянието е около 20 километра, а храмът се намира в самото село и е добре познат местен исторически и културен обект.

Граничкият манастир „Св. Лука“, село Граница

Граничкият манастир „Св. Лука“ е действащ девически православен манастир, разположен в подножието на Осоговската планина, на около 8 км южно от Кюстендил и 4 км от село Граница. Той е част от Софийската епархия и е обявен за паметник на културата.
Смята се, че манастирът е основан през X век, като през вековете е бил неколкократно разрушаван и възстановяван. Сегашният му облик датира от 1948 г. Според местни предания тук се е обучавал Св. Иван Рилски.
Манастирската църква е еднокорабна, с камбанария към западната фасада. Комплексът предлага възможност за настаняване на до 16 души и впечатлява с добре поддържан, тих и уютен двор.
До манастира се стига лесно по асфалтов път през село Граница. В близост се намират и останките от средновековната крепост Граница.
Входът е свободен, а посещенията обикновено са възможни всеки ден между 10:00 и 16:00 часа.